45 години Институт по океанология - БАН
Основаване
- Институтът по океанология е основан на 1 юли 1973 г. под името Институт за морски изследвания и океанология (ИМИО) към Българската академия на науките, в състава на Единния център за науки за земята – Варна (РМС № 132 от 22.06.1973 г.).
- Институтът е създаден на базата на направление „Морски брегови изследвания“ от ЦНИД при ДСО „Воден транспорт“ (28 щатни бройки), секция „Хидрология и хидрохимия“ и лаборатория „Подводни изследвания“ от ЦНИД при ДСО „Рибно стопанство“ (15 щатни бройки) и 2 свободни бройки от секция „Морска метеорология и климатология“ на Института по хидрология и метеорология.
- През 1976 г. е построена основната сграда на института, а през 1988 г. е построен лабораторния корпус.
- През 1984 г. ИМИО е преименуван на Институт по океанология (РМС №37/29.12.1984 г.).
- През 2005 г. с решение на Общото събрание на БАН Институтът по океанология се именува на световно-известния учен-океанолог проф. Фритьоф Нансен.
Директори
ст. н.с. I ст. дтн инж. Здравко Белберов † 1973 – 1996 г.
ст. н.с. I ст. дбн Асен Консулов † 1996 – 2000 г.
ст. н.с. д-р инж. Христо Слабаков † 2001 – 2007 г.
проф. д-р инж. Атанас Палазов 2007 – 2015 г.
проф. дгн Веселин Пейчев† 2016 – 2017 г.
проф. д-р Снежана Мончева 2017 г. – понастоящем
Развитие на научната структура
При основаването на института в него се формират следните научни звена и лаборатории:
- секция “Физика на морето и прилежащата атмосфера”, понастоящем секция “Физика на морето“;
- секция “Химия на морето”;
- секция “Хидродинамика и литодинамика на крайбрежната зона” с три лаборатории: лаборатория “Морски съоръжения, лаборатория „Моделни хидравлични съоръжения“ и лаборатория „Устойчивост на морския бряг“. През 1989 г. секцията е преименувана на “Динамика на бреговата зона”, като понастоящем към нея има лаборатория по “Литодинамика“;
- секция „Геоморфология и кватернерни отложения на морското дъно“, която през 1989 г. се разделя на секция “Морска геоморфология и палеогеография”, секция “Морска геология и геохимия” и лаборатория “Морска геофизика”. Трите научни звена се обединяват през 1997 г. в секция “Морска геология”, която от 1999 г. е секция “Морска геология и археология”;
- лаборатория “Подводни изследвания”, която от 1987 г. до 1997 г. е секция “Подводни технически средства и технологии” с лаборатория “Океанографски прибори”. Понастоящем секция “Океански технологии”.
- лаборатория “Прибори и съоръжения”;
- През 1987 г. е създадена секция “Морска биология и екология”.
- През 2002 г. е създаден Център за океанографски данни, а през 2005 г. е обявен за Национален център, включен в системата за Международен обмен на океанографски данни и информация на МОК-ЮНЕСКО;
Развитие на научната инфраструктура
През 1976 г. влиза в експлоатация м/к “Изследовател 2”
През 1977 г. е построена първата естакада при плаж Шкорпиловци, която е разрушена през февруари 1979 г. по време на един от най-силните щормове през последните 70 години;
През 1979 – 1980 г. е създаден хипербарен комплекс и дълбоководни водолазни комплекси със закрит и открит водолазни звънци
през 1983 г. тържествено е открита Научно – Изследователска База “Шкорпиловци” и новата изследователска естакада
През 1984 г. с постановление 180/2.XII.1983 г. на Министерски съвет е закупен и преустроен НИК “Академик”
През 1985 г. е създаден нов водолазен комплекс до 200 м дълбочина и са направени първите имитационни спускания
През периода 1986 – 1991 г. функционира автоматизирана информационна система “Камчия” за мониторинг на ветро-вълнови параметри в бреговата зона
През 1987 г. е закупена изследователска миниподводница РС-8B
Създаден е подводен управляем апарат „Релеф“ – 5
- През 1988 г. започва да функционира техническият комплекс “Шелф – 100” за морски инженерно-геоложки изследвания
Сътрудничество и международна дейност
Още със своето създаване Институтът по океанология установява международни контакти и развива интензивно международно научно сътрудничество. До 1989 г. се работи основно по проблемите “Световен океан” и “Глобална система за мониторинг на окръжаващата среда” в сътрудничество със сродни научни организации от страните членки на бившия СИВ. От 1990 г. започва разработването на съвместни проекти с ЕС, НАТО, Международна океанографска комисия към ЮНЕСКО и други. Институтът по океанология се включва в глобалната програма за изследване влиянието на Световния океан върху климата на Земята, международните програми “Глобална околна среда” и “Взаимодействие между река Дунав и северозападната част на Черно море”. Развива се активно международно сътрудничество в рамките на програми като РП5, РП6, РП7, Horizon 2020 и други.
Преподавателска дейност и обучение
В началото на 80-те години учени от Института по океанология се включват в подготовката на специалисти във висши учебни заведения. Този процес особено се разраства след 1991 г., когато се откриват специалностите “Океанология” и “Морска екология” във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров“. Ръководството на дипломни работи започва от 1983 г., а обучението на докторанти от 1989 г. От учени от ИО-БАН са четени лекции по над 50 учебни дисциплини във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров“, Технически университет – Варна, Медицински университет – Варна , Великотърновски университет, Шуменски университет, Пловдивски университет, Югозападен университет, Варненски свободен университет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Участие в европейски мрежи и инфраструктури
EuroARGO – Европейска инфраструктура за АРГО буеве
EUROFLEETS – Алианс на европейските научноизследователски флотилии
JERICO – Европейска инфраструктурна мрежа за крайбрежен мониторинг
SeaDataNet – Паневропейска мрежа за управление на океанографски данни
L-TER – Мрежа за дългосрочни екологични изследвания
PESI – Паневропейска инфраструктура за биоразнообразие
IPBES – Междуправителствена платформа за биоразнообразие и екосистемни услуги
EMODNet – Европейска мрежа за морски наблюдения и данни
ODINBLACKSEA – Черноморска мрежа за обмен на океанографски данни и информация