ПЪРВИ ОЦЕНКИ НА СИТУАЦИЯТА ОТНОСНО АВАРИЯТА С РУСКИТЕ ТАНКЕРИ В БЛИЗОСТ ДО ПРОЛИВА КЕРЧ
Международна група учени от Научен център Хереон, част от Асоциацията на Германските научноизследователски центрове Хелмхолц и Институт по океанология към БАН работят по изясняване на ситуацията със замърсяването на Черно море вследствие на аварията с руски танкери, превозващи мазут. Катастрофата беше причинена от мощна морска буря, вследствие на което единият от танкерите се разцепва и настъпва разлив от мазут. Анализът и прогнозирането са съществено затруднени поради неизвестния режим на изпускане на петролните продукти, както и неизяснени точно време и място на катастрофата. Учените разполагат с данни от програмата „Коперник“ за режима на теченията, ветровете и вълнението в района, които позволиха разработването на моделни сценарии за симулация на режима на разпространение на нефтеното петно чрез прилагането на числен модел OD-openoil (https://opendrift.github.io/). Симулациите за прогнозиране на разпространението на петното при залпово и постепенно изпускане на нефтопродуктите са показани на Фиг.1 – 2. Получените резултати са предварителни и не определят катастрофата като застрашаваща в близките дни българското крайбрежие.
Фиг.1 . Симулация за движение на нефтеното петно при залпово изпускане на нефтопродуктите.
Фиг.2 . Симулация за движение на нефтеното петно при постепенно изпускане на нефтопродуктите.
В наша информация от 16 декември (линк https://www.moew.government.bg/bg/mosv-predstavya-analiz-na-prof-d-r-emil-stanev-za-situaciyata-sled-avariyata-s-ruskite-tankeri-v-blizost-do-kerchenskiya-protok/) съобщихме, че международна група от учени от научния център Хереон, част от Асоциацията на Германските научноизследователски центрове Хелмхолц и Института по океанология на БАН се заеха с изясняване на ситуацията със замърсяването на Черно мре вследствие на аварията с руски танкери превозващи мазут, при което единият се е разцепил на две. Катастрофата е причинена от мощна морска буря. Анализът и прогнозирането са съществено затруднени поради това, че е неизвестен режимът на изпускане на петролни продукти (залпов или постепенен). За сега са неясни и точното време и място на катастрофата. Това, което учените приемат за ясно и достоверно са режимът на теченията, ветровете и вълнението в района (Фиг. 1). Част от тези учени, както и някои от други европейски институции, произвеждат и предоставят в рамките на програмата „Коперник“ тези данни на заинтересованата общност.
Фиг. 1. Черно море и приблизително представяне (червен правоъгълник) на областта заснета от SAR.
На 18.12.2024 получихме първите след катастрофата спътникови данни за района измерени с помощта на радара със синтетична апертура (SAR). Той осигурява, подобно на странично гледащите радари от самолети, двуизмерно представяне на участък от терена чрез сканиране на земната повърхност с електромагнитни вълни. Данните са с много висока разделителна способност и дават възможност да бъдат откривани нефтени разливи. Обяснението е в това, че нефтопродуктите спомагат за намаляването на грапавостта на морската повърхност. Първата интерпретация на снимката беше, че тъмното петно в крайните източни райони на заснетия участък може да се дължи на нефтопродукти. Детайлната обработка на данните обаче не показа съществени и на голяма площ сигнали с произход нефтопродукти. Предстои по-нататъшна работа по тези данните, както и по данни от други източници, с цел изясняване на достоверността на тези предварителни оценки.
Фиг. 2. Снимките от SAR дават информация за грапавостта на морската повърхност.
Прогнозирането на разпространението на замърсители и нефтопродукти в морската среда има дълга история и кадрова обезпеченост, включително за Черно море (Stanev et al. 2019; Zlateva et al. 2024). Веднага след аварията международната група от учени разработи моделни сценарии за симулация на режима на разпространение на нефтеното петно. Използвани са данните от програмата „Коперник“, и числен модел за разпространението на нефтопродукти. Мястото и времето на изхвърляне на мазут е зададено по последното регистрирано местоположение на катастрофиралия кораб, което е определено на юг от Таманския полуостров. Изпускането на замърсителя е зададено като еднократно. На долната фигура са показани отделните фази на разпространение. Противно на очакванията, петното не следва посоката на преобладаващите течения в района (на запад), а се разпространява на юг, което е свързано с решаващото значение на вятъра (виж Фиг. 1 за преобладаващата посока на вятъра). След около едно денонощие придвижване на юг, петното се насочва на север и достига руския бряг. Това разпространение се подкрепя от съобщенията на информационните агенции за това, че брегът около гр. Анапа е силно замърсен от нефтопродукти.
Фиг. 3. Последователни положения на петното от нефтопродукти
В заключение трябва да кажем, че тези резултати са предварителни и не определят катастрофата като застрашаваща в близките дни българското крайбрежие. Численото симулиране на катастрофата в модус на перманентно изпускане на нефтопродукти показва, че до 18.12.2024 замърсителите биват отнасяне към близките брегове на Русия. В последствие има тенденция преносът да се обърне в посока на Керченския пролив и към Азовско море.
За съжаление, влошената международна обстановка в района не е благоприятна за получаване на данни, от които се нуждаем за по-точното определение на размера на щетите, както и за приемане на мерки за тяхното ограничаване.
Емил Станев
Работата, на която се основава горния отчет е извършена от сътрудниците на ИО-БАН В. Слабакова и И. Златева и тези от Хереон (Асоциация на научните центрове Хелмхолц, Германия): Й. Станева, М. Рикер и Б. Джат
Проф. Д-р Емил Станев (Софийски университет „Кл. Охридски“ и Хереон, emil.stanev@hereon.de)
Литература:
Stanev EV and Ricker M (2019) The Fate of Marine Litter in Semi-Enclosed Seas: A Case Study of the Black Sea. Front. Mar. Sci. 6:660. doi: 10.3389/fmars.2019.00660
Zlateva, I., Ricker, M., Slabakova, V., Slavova, K., Doncheva, V., Staneva, J., Stanev, E., Popov, I., Gramcianinov, C., Raykov, V (2024). Analysis of terrestrial and riverine sources of plastic litter contributing to plastic pollution in the Western Black Sea using а lagrangian particle tracking model. Mar Pollut Bull, Dec;209(Pt A):117108. doi: 10.1016/j.marpolbul.2024.117108. Epub 2024 Oct 10.